Добринка Ковачева 

Публикувано от pastir.bg 22.9.2016

В периода 803-814 г. българският владетелски престол е зает от кан Крум. Писмени източници сочат, че той произхожда от панонските прабългари. По време на неговото управление България се превърнала в  третата по сила и мощ държава в Европа след Византия и Франкската империя на Карл Велики. При управлението на кан Крум, в хода на честите военни действия срещу Византия, голяма част от населението в Югоизточна Тракия било пленено и изселвано в Отвъддунавска България (дн. Бесарабия), друга част от военнопленниците били настанени във вътрешността на страната. Това увеличило многократно шансовете на християнската проповед в слово и дело да проникне сред българите-езичници, в това число и сред канския двор. Християни попаднали и сред най-близкото обкръжение на владетеля, християни имало вече и във войската. Негов най-близък съратник бил християнинът Константин Пацик, женен за сестра му. Византийски военнопленници-християни с технически умения работели в строителството на държавни постройки. Най-масовите бягства от Византия към България са били именно при управлението на кан Крум, което едва ли би било възможно, ако владетелят е преследвал християните, както го определят някои византийски автори.

След като се възкачил на престола през 803 г. кан Крум насочил вниманието си на северозапад, където някога могъщата аварска държава (хаганат) загивала под ударите на Франкската империя. Той се възползвал от това обстoятелство, като през 805 г. доунищожил аварите, завладял източните части на Аварския хаганат, населени със славянски племена и ги включил в пределите на българската държава. Две години по-късно кан Крум обръща поглед към Византия. Осъществил успещен поход по поречието на р.Струма, а през 809 г. превзел и присъединил важната византийска крепост Сердика (дн. София).

В отговор на тези събития, началото на 811 г. византийският император Никифор I Геник подготвил голям поход към столицата на България – Плиска. На два пъти българският владетел предложил мир: първият път, когато византийските войски се намирали при пограничната крепост Маркели и втори път, когато императорът влязъл в столицата Плиска (20 юли 811). Въпреки, че кан Крум признал победата на Византия, император Никифор I заслепен от бързите успехи, високомерно отхвърлил предложенията за мир. За три дни Плиска била разорена и опожарена, мирното население било избито. Разгневен от жестокостите, канът мобилизирал войските си и завардил източните проходи на Стара планина. Битката при Върбишкия проход на 26 юли 811 г. завършила с пълно поражение за византийците, а самият император Никифор I намерил смъртта си.

През 813 г. последвала нова победа на българите срещу ромеите при Версиникия, близо до Одрин. Българският владетел се явил с войската си пред стените на Цариград. Мечтата на кан Крум била да влезе като победител във византийската столица. След като се отеглил, той започнал подготовка за нова война с Византия. В разгара на подготовката обаче, на 13 април 814 г. Крум неочаквано починал (при странни обстоятелства) вероятно от сърдечен удар.

Личността и делата на кан Крум не се измерват единствено с външнополитическите му успехи и славата на победните битки. Не по-малко значими са и заслугите му за вътрешното укрепване на държавата – той е първият законодател в нашата история. Според легендата, описана във византийската енциклопедия „Свидас” от X век, кан Крум разпитвал аварските военнопленници какво е довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и така създал своите закони въз основа на техните отговори. Но едва ли Крумовите закони против кражбата, клеветата, пиянството и просията биха могли да се обяснят без влиянието на християнския морал, което е резултат от дейността на християнските проповедници в България.

Използвана литература:

Проф. Петров, Петър, ст. н. с. Примов, Борислав, ст. н. с. Цонкова-Петкова, Геновева. История на България,  т.2, изд. На БАН, София 1981 г.

Проф. Коев, Тотю, проф. Бакалов, Георги.  Християнството  в  миналото  и  днес,  София, 2006

Динков, К. История на Българската църква, Враца, Духовно възраждане, 1954

Йонков, Иван. Християнската религия при българите преди покръстването в 9 век, Статия, 2011

и др.