Добринка Ковачева 

Публикувано от pastir.bg 3.9.2016

Най-важното събитие в живота на народите, населяващи Балканския полуостров през Средновековието е образуването на българската държава през втората половина на VII век. Тя е резултат от съюза между ,,седемте славянски племена и северите” и тази част от прабългарите-уногондури, начело с кан Аспарух, заселили се в Малка Скития (дн. Добруджа) и Долна Мизия (долното течение на р. Дунав). Първоначално този съюз е бил създаден с цел общи действия срещу Византия. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприел поход ,,едновременно по суша и море” срещу българите. Неуспехът на похода както и последвалата победа за славяни и прабългари през лятото на следващата 681 г. в Тракия, принудила императорът да сключи с тях мирен договор. По същество този договор признал държавното обединение между славяни и прабългари, което положило основите на днешна България. За тези събития свидетелстват византийските хронисти Теофан и Никифор.

Едновременно с настъпилите политически промени на Балканския полуостров ще проследим и процесът на християнизация при Аспаруховите прабългари. При установяване в завладените византийски територии, прабългарите заварили до голяма степен християнизирано славянско и гръкоезично  население, наличие на функциониращи християнски центрове, както и на гръцко духовенство. Влизайки в контакт с християнизираното местно население, прабългарите се повлияли от Христовата вяра. Някои от тях приели Светото кръщение, а първите български канове проявявали веротърпимост към Христовото учение. Сведения за този начин на християнизиране на прабългарите дава охридския архиепископ Теофилакт, който пише: ,,…… проповядвали им християнската вяра във всичките си разговори с тях и доколкото им било възможно, просвещавали ги със светлината на Евангелието….”. Този процес на християнизиране на българите от страна на местните жители е бил по-силен в покрайнините на новосъздалата се държава, а не в центъра (около столицата Плиска), където езическият елемент е бил доста по-силно изразен. Като по-многобройно славянското население оказало влияние върху прабългарите не само с християнството, но започнало да налага постепенно своя език и традиции.

Друг начин за разпространяване на християнството сред българите продължавал да бъде чрез византийските военнопленници, както и попадналите във Византия български пленници. Когато българските пленници се завръщали в родината си, те ставали разпространители  на християнската си вяра сред своите близки.

За утвърждаване на вярата в живия Бог изиграли и оживените търговски отношения между България и Византия. Българските търговци в Константинопол (Цариград) усвоявали гръцкия език и култура, както и неразривно свързаните с нея християнски идеи.

Християнството започнало да прониква в българския кански двор още от времето на кан Тервел (701-721). Третият представител от прабългарския род Дуло (след дядо си - кан Кубрат и баща си - кан Аспарух) е бил християнин, но не е наложил християнството над подвластния си народ. Още в началото на своето управление българският владетел помага на сваления византийски император Юстиниан II Риномет да си възвърне престола. В знак на благодарност императорът го удостоява с титлата ,,кесар”, отрупва го с много ценни дарове и му отстъпва областта ,,Загоре” (първото териториално разширение на младата българска държава). Титлата ,,кесар” (давана единствено на християнин)  дадена от василевса на кан Тервел е втората титла след императорската, която по принцип се дава на престонаследника или на брата на императора. Категоричната християнска принадлежност на българския кан се потвърждава и в думите, изписани върху неговия пръстен-печат: ,,Богородице, помагай на кесаря Тервел”.

В началото на VIII век арабите се организират да завладеят и ислямизират Европа в ,,името на пророка Мохамед”. Първоначално те нахлуват през Босфора и обсаждат византийската столица Константинопол. След дълга обсада, в критичен момент за съдбата на столицата, хиляди български конници, предвождани от кан Тервел атакуват  арабските пълчища. Близо година (от 717 до 718г.) е необходима на българите да разгромят арабите, като са избити над 30 000 мюсюлмани. Тази битка е от онези, които обръщат хода на историята. Българите спират арабското нашествие към сърцето на Стария континент, а кан Тервел е наречен ,,Спасителя на Европа”. Следващото голямо поражение арабите претърпяват в битката при Поатие (дн. Франция) през 732 г. от владетеля на франките Карл Мартел, при опита им да завладеят Европа през Гибралтар.

През VIII век Европа е спасена от завладяване и ислямизация, а споменът за кан Тервел е увековечен чрез канонизирането му за светец на Западната и Източната църква. Римският кардинал и историк от XVI век Цезар Бароний съобщава, че българският владетел е канонизиран за светец на Западната църква под името Св. крал Тривелий. Факт е и че след отеглянето си от престола кан Тервел се помонашва и получава монашеското име Теоктист. Кан Тервел е първият канонизиран български владетел, чиято памет Светата православна църква чества на 4 януяри и на 3 септември. През XVIII и XIX век известни български зографи от прочутата Самоковска художествена школа изобразяват лика на свети Тривелий – Теоктист, цар (кан) български в множество български църкви и манастири на Балканите. На много от стенописите канът е изобразен с монашеско одеяние, като например в Зографския манастир, Рилският манастир, Троянския, Преображенския, в Бельовата църква (Самоков), в църквата ,,Въведение Богородично” (Панагюрище), в манастира ,,Свети Спас”, край село Лозен, в църквите в Старо село, в село Дрен и др. През XX век паметта и делото на кан Тервел в България са забравени. По време на архипастирското си служение приснопаметния Варненски и Великопреславски Кирил възражда паметта на кана-светец като на 27 април 2011 г. в село Мадара (Шуменско) е осветен храм на името на Св. Георги Победоносец и Св. Тривелий-Теоктист.

(Следва)