Публикувано от pastir.bg 16.7.2016

В една бръснарница на Иозефщат седеше един чужденец. Той беше богато облечен и охолно се бе разположил на въртящия се стол. Видимо доволен и жизнерадостен, той остави спокойно да го бръснат. Малкият прислужник припкаше чевръсто с бръснарски принадлежности и четка в ръка около долапчетата. Майсторът пък остреше своя бръснач така, че той блестеше, както блести на слънцето офицерска сабя.

Неочаквано в бръснарницата влезе бледо момиче и почна срамежливо и тайно да говори на майстора. То му предлагаше, зачервено от смущение, да купи нейната чудно хубава руса коса. 

– Моята бедна майка е тежко болна и няма никога да оздравее, ако не платя лекарствата и не и набавя добра храна. Мисля, че двадесет гулдена, навярно, не са много за моята коса, – каза нерешително момичето.

Такива предложения за майстора не бяха нови. Без много да се двоуми, той почна да разплита косата на поруменялото от срам момиче. На разкошни вълни тя се спусна чак до коленете и като мантия покри тая бедна невинност. Със спокойствие на опитен търговец, той предложи 10 гулдена и ни крайцер повече ни по-малко.

Чужденецът, обаче, имаше чувствителни уши под своите бакенбарди и добро сърце под богатото си облекло. Той неочаквано стана прав. Високата му фигура стигаше чак до циферблата на стенния часовник и с насапунена брада той каза: 

– Госпожице, дайте ми вашата хубава коса, аз ще ви дам 100 гулдена и веднага ще я отрежа.

Колко щастливо беше бедното момиче! С треперещи ръце то посегна към банкнотите, които чужденецът хладнокръвно почна да вади от своя портфейл. Бледните и едва движещи се устни, шепнеха прочувствени благодарствени думи. С наведена глава, то очакваше момента, когато ще го лишат от неговата хубава украса. И наистина, благородникът видимо посегна да вземе ножицата, но … той отряза само едно косъмче и го постави внимателно в своето тефтерче между два неписани листа.

-Това косъмче, каза той, си го запазвам за спомен от вас, а цялата останала коса носете, за да си спомняте за мене, та и вашата майка да ви познае и види, че нейното добро дете нищо не е изгубило. Сбогом, госпожице! И той подкани бръснаря бърже да свърши работата си.

Така беше възнаградена една детска обич. Но колко още повече беше зарадвано и изненадано благородното момиче. Когато то отиде да купи лекарства, оказа се, че чужденецът му е дал не 10 банкноти от по 10 гулдена, но 10 банкноти от по 100 гулдена. Това е една голяма разлика, която всеки може да пресметне.

***

От немски – Татяна

Сп. Християнка, Година XI, Кн. 10, декември, 1941г.