Най-хубавото се вижда само със сърцето. 

Най-същественото е невидимо за очите.

Антоан дьо Сент Екзюпери

Скъпи читателю,

Днес навсякъде ни заобикалят фалш, лицемерие, злоба, насилие.

Преди повече от две хилядолетия Бог Отец „отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан – 3-16).

Какво ни завеща Спасителят? Той ни даде пример с живота си за любов към Бога и ближния, за дълготърпение и смиреномъдрие.

След възкресението на Спасителя, неговите апостоли, ученици и последователи разпространяват между народите Божието слово. Там, където то намира благоприятна почва, дава плодовете на добродетелта.

Ние, българите, далеч преди да имаме своя държава сме приели христовата вяра. Макар, че народът ни се покръства след 864г., славяни и прабългари десетилетия преди това са познавали Божията истина и правда. Заслугата на Св. цар Борис – покръстител е не само, че той утвърждава една тенденция, която намира все повече последователи сред двата етноса, но и като мъдър владетел в тези тъмни средни векове да извоюва автономна българска църква, за да секнат всякакви опити за политическо влияние над нашите народ и държава.

Православната вяра, светата ни църква и православното духовенство са били истински стожер за народ и родина през вековете на чужди владичества и отричащи Бога учения. Чрез вярата, българите отхвърлят византийската власт и възстановяват своето царство. Във вековете на османското владичество, православната вяра ни съхранява и възкресява като народ. Натрапеният през ХХ век атеизъм, сякаш изтръгва тази дълбоко пазена вяра от дедите ни и създаде няколко поколения недокоснати от православните ценности.

Сега, ние повече от всякога се нуждаем от тази вяра, за да възстановим нарушената ценностна система и да се съхраним като народ. Не случайно, приснопаметният български митрополит Климент (Васил Друмев), е категоричен: „ ...има Православие у нас, има и български народ, няма Православие – няма български народ.”

Добринка Ковачева - историк