Публикувано от pastir.bg 29.9.2016

Живял някога в едно малко градче свещеник който се казвал Павлин [1]. Той служил в един старинен храм и всеки ден приканвал хората да влязат и да се помолят. Те обаче все бързали - всеки по своите дела.

-Елате, хора, помолете се на Господа! - викал Павлин.

Но усилията му били напразни. Хората не искали да го слушат.

-Купих земя и трябва да я нагледам - казвал един.

-Аз пък купих волове и трябва да ги нахраня - отказвал се друг.

Трети пък отговарял, че се е оженил и сега имал хиляди грижи на главата и... отминавал храма.

И така, Павлин служел в празен храм. Веднъж му се наложило да излезе от града по някаква работа. А когато се връщал у дома, по пътя видял една красива поляна, където имало много цветя, пеели щурци, летели водни кончета и пеперуди, а високо в небето се носела песента на чучулига.

Уморил се Павлин и решил да полегне на тревата. Така и заспал. Изведнъж чул как някой звъни с камбанка така мелодично и радостно: зън-зън, зън-зън! Чул глас:

-Ставай, Павлин! Ще закъснееш за служба!

И видял Павлин как един мъничък бял ангел полюшва цвете - камбанка, а то звънтяло така сладко, че направо сърцето замирало. Скочил той и се завтекъл към храма. Вървял и си мислел: „Ами ако направя такава камбанка, само че по-голяма, и я поставя високо, на храмовата кула...”.

И така едно утро от храма се разнесъл камбанен звън. Дан-дан, дан-дан... Изоставили хората всичките си дела и побързали да идат на църква.

-Нахраних си воловете, сега съм ги оставил, за да поотдъхна и да дойда в храма - казал един.

-Най-после засях полето, свърши вече работата. Ще дойда да се помоля - побързал да каже друг.

А трети пък повикал младата си невеста и двамата заедно отишли на църква.

Изпълнил се с народ Божият дом, а свещеник Павлин се радвал. И от този ден нататък неговият храм нито веднъж не останал празен.

***