Николай Райнов / Публикувано от pastir.bg 1.8.2016

Някога в едно царство имало обичай да се отрязват ръцете на всекиго, който бивал хванат в кражба. Еднаж хванали в кражба един царски големец. Царят не могъл да отстъпи от обичая, и заповядал да го накажат.

Когато щели да му отрежат ръцете, дошла в царския дворец дъщерята на големеца и със сълзи на очи замолила да я пуснат при царя. Тя паднала на колене пред него и казала:

-Господарю, баща ми е осъден да му се отрежат ръцете. Ето, отсечете моите! Тези ръце не могат да прехранят слабата ми майка, болния ми брат и малкото ми сестриче. Отсечете ги, а запазете бащините ми, които са нужни за прехраната на нашето семейство.

Царят бил смаян от тази детска обич. За да я изпита, той казал: „Тъй да бъде! Но ти, дете, можеш да се откажеш от наказанието и в последната минута.”

На другия ден завели девойката на мястото, дето трябвало да и отрежат ръцете. Там имало пън, опръскан с кръв, а до него палач с меч.

Пристъпила пребледнялата девойка към пъна и се смутила. Но скоро се съвзела, приближила се до него и протегнала ръцете си. Палачът дигнал меча, а тя си затворила очите. Мечът светнал на слънцето и ударил пъна, без да я закачи.

-Царят прощава и баща ти, и тебе заради голямата ти обич! – казал и един царски пратеник.

Отворила се вратата на затвора. Спуснал се към нея баща ѝ, зацелувал ѝ ръцете, със сълзи ги обливал. На другия ден царят обявил на народа, че премахва завинаги това жестоко наказание.

***