| ЧУДОТО НА ДАЛИНА |
Вяра Бояджиева – Фол / Публикувано от pastir.bg 9.1.2017
Преди още цар Борис да покръсти българите, много от покорените славянски племена изповядвали християнската вяра, а и между българските велможи и войници имало християни, които тайно били приели Христовото учение и живеели благочестив живот.
И затова, когато добрият цар повикал свещеници да покръстят народа му, всички с радост приели новата вяра.
Разбира се, имало и противници, които не искали отведнъж да се покорят и повярват в Христа. Един от тия жестоки боляри, който не искал да се откаже от поклонението си на езическите богове, бил велможата Радуил, владетел на една от родопските области. Той страшно се разсърдил и върнал свещениците.
-Идете и кажете на царя, че никой няма право да ми заповядва в кой Бог да вярвам.
И веднага издал заповед:
-Всеки християнин, заловен в моите земи, ще бъде затворен и мъчен в подземията на крепостта.
Християните от неговите владения се пазели да не ги узнаят, но въпреки това войниците на велможата всеки ден залавяли по някой от тях. Подлагали ги на страшни мъчения, но никой не искал да се отрече от истинския Бог.
Една вечер дъщерята на велможата се разхождала до късно из градината. Минала покрай подземието и чула дрънкане на вериги, плющене на камшици, охкания, писъци и плачове на жени и деца. Слязла долу. Пазачът я спрял.
-Господарят ми е заповядал да не пускам никого. С главата си ще отговарям.
-Заклевам ти се, ще мълча! – отговорила младата болярка.
Влязла и изведнъж се спряла ужасена на прага. Видяла навързани със синджири мъже и млади момци, полуголи девойки с окървавени тела и деца, които плачели за хляб и вода. Като я видели, всички извърнали глави да не я гледат.
Само един старец се повдигнал и казал:
-Какво търсиш тук, господарке? Или идеш да се радваш на нашите страдания?
Дожаляло на младата девойка, разплакала се.
-Кой ви затвори? И защо? Кой ви навърза с вериги и защо ви мъчат?
-Баща ти – отвърнал старецът.
Тогава тя започнала да се навежда към всекиго, отвързала веригите, покрила с дрехата си дечицата, избърсала сълзите на майките.
На сутринта Радуил слязъл в подземието да види дали някой от затворените не се е отказал от вярата си. Но той останал много учуден, като видял, че всички се чувствали бодри, всички били без окови, покрити с дебела завивка.
-Кой е влизал тук?
Старецът се обадил:
-Една светица, господарю.
Велможата страшно се разядосал.
-Кой е посмял да престъпи моята заповед? Пребийте тези кучета.
Страшни били мъките. Биели ги с камшици, горели телата им с нагорещено желязо, разтягали ръцете и краката им, но християните по-леко понасяли страданията, защото всяка вечер идвала болярската дъщеря, измивала раните им, донасяла им храна и после заедно с тях се молела на Бога да прости прегрешенията на жестокия и баща.
Една нощ, когато слизала бързешком по стълбата на крепостта с ядене под дрехата си, я пресрещнал баща и.
-Къде си била?
-В градината да се разходя.
-Какво криеш под дрехата си?
Далина се уплашила. Не знаела какво да отговори. Искала да избяга, но баща и я хванал за ръката и грубо и извикал:
-Далина, кажи какво носиш под дрехата си!
-Набрах рози и ще ги занеса в стаята си.
-Лъжеш!....В тъмнината рози не се берат. Дай да видя!
И докато тя да се опомни, той дръпнал дрехата и. Но смаян отстъпил назад. Наистина дъщеря му държала свежи, току-що набрани рози. Той нищо не казал и Далина слязла по стълбата. Не посмял да я спре, но тихичко тръгнал подир нея. Видял как тя влиза в подземието, видял как измъкнала изпод дрехата си блюдо с ядене и няколко хляба. Онемял от учудване. Но когато християните коленичили да се молят и наред с тях коленичила и дъщеря му, той не се стърпял и креснал:
-Кой ти позволи да идваш тук, дъще, и да крадеш от моето ядене за тия неверни кучета?
Всички изтръпнали от страх. Далина спокойно отговорила:
-Господ ми заповяда, татко. А ти сам видя, че аз не носех никаква храна, а рози.
-Веднага да напуснеш подземието!
-О, не, татко! Ще остана тук и ще се моля на истинския Бог да омилостиви сърцето ти.
Радуил замахнал с камшика да я удари. Тогава коленичили пазачите, стражите и войниците. Те вдигнали ръце за молитва:
-Запази я, Господи!...
-Как!... И вие сте били християни?...О, смърт на всички ви!...
-Татко, не се гневи! Ела с нас да се помолиш и повярвай в чудото на Господа, Който превърна яденето в цветя, повярвай в Неговото учение, което прави хората силни да понасят и най-тежките мъчения!
Коленичили всички и запели хвалебна песен за Бога.
Когато добрият цар Борис научил за станалото, пратил скъпи дарове на младата болярка, а народът почнал да я почита като светица.
***
Обратно