| БЪЛГАРЧЕ | |
|
Ние с дядо останахме сами във воденицата. Само петъчен ден по пътя скърцаха пазарските коли, натоварени с ...
|
|
| ОБИЧ | |
|
Когато щели да му отрежат ръцете, дошла в царския дворец дъщерята на големеца и със сълзи на очи замолила да я пуснат при царя. Тя паднала на колене пред него и казала: -Господарю, баща ми е осъден да му се отрежат ...
|
|
| ПЪРВАТА КАМБАНА | |
|
-Елате, хора, помолете се на Господа! - викал Павлин. Но усилията му били напразни. Хората не искали да го слушат. -Купих земя и трябва да я нагледам - казвал ...
|
|
| << Предишна страница | 16-18 От 18 |


Заесени се. Ливадите пожълтяха. Окапаха листата. Върбите край нашата воденица наведоха клони до земята, притихнаха и заспаха дълбок сън. Щъркелът напусна гнездото, разпери крила и се потули зад планината. Само две пепеливи врабчета кацаха сутрин на прозорчетата и кълвяха полепнатото брашно. Стадата звъняха из пустото поле.
Някога в едно царство имало обичай да се отрязват ръцете на всекиго, който бивал хванат в кражба. Еднаж хванали в кражба един царски големец. Царят не могъл да отстъпи от обичая, и заповядал да го накажат.
Живял някога в едно малко градче свещеник